Преди 65 милиона години катаклизъм, причинен от сблъсъка на гигантски метеорит със Земята, нарушава световния климат и заличава повечето флора и фауната на планетата, включително и динозаврите. Тази картина по-долу изобразява сцената секунди след като тялото удря точно на север от днешния полуостров Юкатан в Мексико. В рамките на часове облак прах обгръща света и огромни цунами вълни се надигат и заливат сушата до 160 километра след крайбрежието.
Приказните метеоритни бури Леонид са произвели някои от най-забележителните астрономически гледки в историята. Тези виелици от светлина ужасявали хората, защото изглеждало сякаш небето пада. В други случаи, блясъкът на светъл болид – може би последван от огромна експлозия – е способен да провокира всичко, от моментна изненада до огромно унищожение.
Повечето метеорити от космоса изгарят като метеори – ивици от светлина – в горните слоеве на атмосферата. Те рядко оцеляват предизвикателството да достигнат земята. По този начин те се превръщат в обекти, свързващи небесата със земята. Като такива, те са оставили по-голям отпечатък върху човешката история, отколкото обикновено се предполага.
Желязната епоха
Една от характеристиките, която разделя хората от животните е, че ние правим сами своите инструменти. Нашите ранни предци изработвали първите си инструменти от кост, дърво и камък. Каменната епоха носи името си от когато каменните сечива представлявали най-високото постижение на технологията. По-късно била открита медта и нейните сплави с калай (бронз), при които се получават по-трайни оръжия и инструменти, предлагащи значителни предимства. Бронзовата епоха започва през третото хилядолетие пр.н.е. за голяма част от Евразия, въпреки че нейното начало и край варират широко из целия свят. След около 1400 г. пр.н.е. Хетите от Мала Азия открили, че желязото може да се претапя от общите руди, от което могат да се произвеждат още по-добри инструменти и арсенал, като по този начин се поставя началото на желязната епоха.
Но как е било открито желязото? Точката на топене на медта е (1082 ° C) достатъчно ниска, че лесно да може да се добива и да се топи рудата, докато точката на топене на желязо (1535 ° C), изисква по-специални методи за добив и обработка. Какво е дало представата, че желязото е нещо, което трябва да се търси и развива?
Този златно инкрустиран нож от времето на император Джахангир, четвъртият Мугалски владетел на Индия, е изкован от железен метеорит, който паднал на 10 Април 1621 г. Джахангир разпоредил два меча, кама и нож да бъдат направени от метеорита, за който се смятало, че притежава магически сили. Само ножът е запазен до днес. Желязна кама с метеоритен произход също била открита и в гробницата на египетския фараон от XIV век пр.н.е.Тутанкамон през 1922.
(Снимката принадлежи на художествена галерия Фриър / Институтът Смитсониън, Вашингтон, окръг Колумбия.)
Много археологически обекти от късната бронзова епоха всъщност съдържат артефакти, изработени от приблизително 90% желязо. Известен пример е камата възстановена от гроба на Тутанкамон. Химическите анализи показват, че примесите в нея са никел – сигурен знак, че желязото е дошло от метеорит.
Така че ранните ковачи явно намирали и използвали естествено претопено желязо. Те бързо са осъзнали превъзходството му. Хетите и шумерите правели тази връзка и наричали желязото „огън от небето.“ Египетската дума за това означава „гръм от небето“, а асирийският термин е „метал на небето.“ С метеоритите като вдъхновение и пример за директна употреба, оценяването и разбирането на земните железни руди вероятно е било неизбежно. Метеоритите са пряко отговорни за началото на желязната епоха.
Когато европейски изследователи срещнали Инуитите в северозападна Гренландия през 1818 г., те били изумени да намерят остриета, харпуни, както и инструменти за гравиране, изработени от мълниеносното желязо. Инструменти от легендарния Гренландски метеорит са били откривани на разстояния до 2250 километра, бивайки транспортирани като ценни търговски стоки. Районът все още няма естествени метални залежи, но огромната наличност на мълниеносно желязо позволило на полярните ловци да преминат към желязната епоха и им помогнало да оцелеят в изключително суровата земя.
Метеоритът Анигито (или както го наричали местните – Палатката) от Гренландия е на показ в Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Най-големият от трите Кейп Йорк метеорити, възстановени от Робърт Пири в края на 1890-те, е това 34-тонно парче желязо и никел с дължина от 3,35 метра, височина 2,13 метра и дебелина 1,67 метра.
(С разрешение от Американския музей по естествена история.)
Пет експедиции от 1818 до 1883 не успяват да намерят „Желязната планина“, докато Робърт Пири не бива заведен от местен екскурзовод до остров Савиксоа край нос Йорк, Северна Гренландия през 1894. Метеоритът е намерен в три основни маси – Палатката или Анигито (34 тона), Жената (2½ тона) и Кучето (½ тон). През следващите три години експедициите на Пири успяват да ги натоварят на кораби, въпреки суровото време и инженерни проблеми – наложило се да изградят единствените в Гренландия жп линии, за да транспортират гиганта. При пристигането си в Ню Йорк били продадени на Американския музей по естествена история за $ 40 000, където били изложени в Планетариума Хейдън и могат да се видят и до днес.
По ирония на съдбата, дори и днес 27% от световното производство на никел идва от мини в големия метеоритен кратер Съдбъри в Онтарио, Канада.
Свещени камъни
В 205г. пр.н.е. набезите на картагенските войски на Ханибал над Италия продължавали вече повече от 12 години, заплашвайки самото съществуване на Римската република. След като станали свидетели на плашещ метеоритен дъжд, римските магистрати се консултирали със Сибилските книги, които пророкували, че Ханибал може да бъде победен, ако Майката бъде доведена в Рим. Тази „майка“, голям, коничен метеорит, за който се вярвало, че представя великата майка на боговете на земята, бил пазен в храм в Песинунт, в централната част на Турция.
На римската делегация, изпратена до крал Атал, било позволено да премести метеорита едва след като силно земетресение накарало монарха да размисли. Построили свещен кораб, с който пренесли метеорита нагоре по река Тибър до Рим. Избрани граждани извършили ритуалите за посрещането на скалата, след което шествие го отнесло в храма на победата. С този божествен камък вдигащ духа на войската, римляните успяли да изгонят Ханибал от Италия в рамките на година и не дълго след това завладяли Картаген.
В знак на благодарност римляните построили специален храм на хълма Палатин, където метеоритът бил почитан в продължение на най-малко 500 години. Въпреки това, камъкът постепенно бил забравен и изгубен. В 1730 сл.н.е. очевидно бил изкопан от параклиса, само за да бъде захвърлен наново поради липса на признание.
(740-килограмовият железен метеорит „червената река“ от централен Тексас в момента е изложен в Йейлския университет в Ню Хейвън, Кънектикът. Считан за свещен от индианците Поуни, скалата е дарена на Йейл от съпругата на Джордж Гибс след смъртта му през 1833 година.)
Много метеорити били почитани и като богове през вековете. Една такава свещена скала е намерена през 1808 г., когато екип от изследователи открили 740-килограмово парче метал в близост до река Ред в централната част на Тексас. Индианците Поуни почитали този метеорит заради неговите лечебни способности и редовно правели поклонения пред него. Изследователите, смятайки, че металът в метеорита е платина, се върнали в града за храна и оборудване. В последствие се разделили на две групи, съревновавайки се коя първа ще успее да осребри съкровището. Първата група, напусналa набързо без нужната за транспортиране екипировка, могла единствено да скрие „платината“ под плосък камък, докато се разпръснала да търси коне.
Отнело няколко дни на втората група да открие метеорита и да го отнесе към реката Ред. В своето дълго пътуване по суша те били многократно атакувани от отчаяните индианци. Метеоритът бил транспортиран с кораб по реката до Ню Орлиънс, с крайна цел Ню Йорк. Там, Бенджамин Силиман от Йейлския университет признава истинската му природа на базата на високото му съдържание на никел, след което разочаровани, собствениците продават обекта на полковник Джордж Гибс. След смъртта на Гибс през 1833 г. съпругата му спасява метеорита от ирландските работници, които искат да го погребат; след което го на Йейл като най-големият метеорит в нечия колекция на този етап.
(В следобеда на 14 Август 1992 г., дъжд от каменисти метеорити обсипва Мбале, Уганда и околностите му. Тези мъже от съседна Малукху възстановили фрагмент, който тежи 24 килограма и създал кратер дълбок 9 самтиметра. Селяните вярвали, че камъните са надарени с лечебните свойства да лекуват болести, включително СПИН.)
През 1853 г. Метеорит, който паднал в Източна Африка на север от Занзибар е обявен за бог от племето Уаника, докато глад и клане от страна на Масаите не накарали притежателите на метеорита да се усъмнят в силата му. На 2 декември 1880 г. 6-килограмов метеорит паднал в краката на двама брамини близо до Андра, Индия, които веднага се провъзгласили за служители на „Чудотворният Бог“ и започнали да привличат до 10 000 поклонници на ден. На 14 Август 1992г. десетки камъни паднали над африканския град Мбале в Уганда (Sky & Telescope: Юни 1993, страница 96). Местните жители смлели някои от фрагментите и започнали да приемат стрития прах като лекарство. Те смятали, че камъните били пратени от техния бог да лекуват СПИН.
Лесно е да се разбере, че огнено тяло, спускащо се от небето, може да се приеме като божество или подарък, дошъл на земята и пратен от Бога.
Черният камък от Емеса
Постепенното разпадане на Римската империя е било хаотична драма, в която най-различни религии съжителствали и се състезавали, като често поклонението на императора играело ключова роля. В допълнение към традиционния римски пантеон, богове с гръцки, ивритски и египетски произход били широко разпространени с многобройни последователи.
В този маратон на конкурентно вероизповедание постоянен фаворит бил Бога Слънце, познат още като Аполон, Хелиос, Сол, Сол Инвиктус или Елагабал. Голямата мощност и значението на звездата прави Бога Слънце добър избор за главно божество; неговото поклонение е дълбоко вкоренено в много общества. Култът към сирийския Бог Слънце Елагабал бил известен в Рим от преди времето на Юлий Цезар, но станал общоприет с възцаряването на римския император Марк Аврелий Антонин.
Тази сребърна монета е изкована през 218-219 пр.н.е. в чест на младия римски императо Марк Аврелий Антонин, който приел името на Бога Слънце Елагабал. Антонин бил първосвещеник на култа, той се кланял на черния камък на Емеса, за който се смята, че е бил голям метеорит. Тук са показани четири коня, които теглят церемониалната карета, в коята камъкът е бил пренесен (зад орела). Императорът водил шествието до Рим, ходейки назад, за да държи лицето си обърнато към своя бог. Надписът SANCT(O) DEO SOLI ELAGABAL(O) означава “За светия бог, слънцето Елагабал.”
С любезното съдействие на М.Р. Молнар, колекция.
Императорът станал първосвещеник в храма в Емеса (сега Хомс) в Сирия, като наследствена отговорност от майка си. Той взимал религиозните си задължения много сериозно и дори сменя името си с това на своя бог, Елагабал. Като център на култа, метеоритът бива преместен в Рим, когато главният свещеник се остановява сам. Два великолепни храма били построени за него, един на хълма Палатин, а другия в предградията. Императорът лично водел дневното поклонение над метеорита, носейки копринени одежди и голяма диадема, бузите му били боядисани в червено и бяло. Постепенно, почитането на метеорита става официална религия на Римската империя.
Въпреки това, крайната жестокост и поквара на Елагабал го обричат на кратко царуване. На 6 март 222, на 18 години, императорът и майка му били убити от преторианска гвардия, а техните обезобразени трупове – влачени по улиците на Рим.
Що се отнася до метеорита, той бил върнат в Сирия и отново положен в храма на Емеса. Скалата вероятно е била разбита на парчета, когато храмът е превърнат в християнска църква някъде през IV век. Мястото, сега джамия, така и не бива разкопано.
Дори и след катастрофалното царуването на Елагабал, бога Слънце остава най-важното божество. До 240г. много градове из цялата империя организират игри в негова чест. Император Аврелиан направил Сол най-велик сред всички богове през 274г. и тази практика била следвана от всички владетели до времето на Константин, който управлявал от 306 до 337. Дори Константин се поколебал между Сол и Христос, оставяйки Сол върху монети чак до 324 г. след което и той и империята му приели християнството.
Разпространението на християнството из цяла Европа настъпило поради много причини и все пак забавна е мисълта, дали Западният свят сега е предимно християнски, заради приумицата на един император, вместо почитащ метеорити.
Черният камък на Кааба
Най-известният свещен метеорит е черният камък на Кааба. Кааба е кубична сграда в Мека, на която мюсюлманите се молят пет пъти дневно. Черният Камък, разположен в североизточната част на външния ъгъл на Кааба, се счита за най-святото съкровище на исляма.
Кааба също така служи като център за поклонение на предислямски араби и е известен с това, че съдържа 360 идоли. В 630 г. пророкът Мохамед се върнал в Мека и очистил храма от идолите, след като почел силата на Черния Камък.
Езическата Карматска секта откраднала камъка през 930г., но той бива възстановен 21 години по-късно, познат по способността му да плава по вода. В 1050 луд египетски халиф изпраща човек да унищожи реликвата. Кааба е бил опожаряван два пъти и през 1626 – наводнен. По време на тези злополуки, оригиналният камък бил разчупен на около 15 парчета. В крайна сметка бил положен върху цимент, заобиколен от сребърна рамка.
В средата на Голямата джамия в Мека се намира черният, кубичен храм на Кааба, „Дома на Бог“, за който се казва, че е построен от Авраам (Ибрахим). На единия ъгъл на Кааба е Черният Камък, за който се смята, че е от метеорен произход. Откритата повърхност на камъка е около 16,5 на 20 сантиметра и е рамкирана със сребърна лента. Тук поклонниците могат да докоснат и целунат черния камък. Някои предполагат, че обектът не е наистина метеорит, а импактит, може би от кратерите на метеора в Уабар, на 1078 километра източно от Мека.
Ислямската традиция описва камъка като идващ от небето и с първоначален цвят на зюмбюл, преди да стане черен заради греховете на човечеството. Доклади относно външността му отбелязват тъмен, червеникаво-черен цвят, гладка повърхност, няколко видими ивици и малки кристални образувания. Въпреки че основно бива причисляван към метеоритите, той не може да бъде метеорит от железен тип поради своите фрактури, нито пък може да бъде каменист метеорит, тъй като не би устоял на обработка и би потъвал във вода. Чрез подобни аргументи могат да се отхвърлят и камъни с неметеоритен произход като базалт или ахат.
През 1980 г. Елзебет Томсен предлага черният камък да бъде записан като импактит (разтопен пясък смесен с метеорен материал) от кратера Уабар в Саудитска Арабия (Sky & Telescope: ноември 1997 г., страница 44). Уабарският импактит е твърдо стъкло (въпреки многократното докосване все пак може да се разбие) с пореста структура (така че да се носи над водата) и образувания от бяло стъкло (кристалите) и пясъчник (ивиците). Промяната на първоначалния по-светъл цвят може да се дължи на натрупаната мазнина от честото целуване и докосване. Tова предложение среща критичен проблем в лицето на редица измервания, които предполагат, че кратерът Уабар е само на няколко века, макар че други анализи показват, че се е образувал преди 6400 ± 2500 години. Дали или не Уабер е източникът, черният камък все още се вписва добре в описанието на пустинен импактит и метеорната традиция.
Краят на динозаврите
Какво сложи края на ерата на динозаврите преди 65 милиона години? До 1980 г. палеонтолозите отговоряха на най-голямата загадка на света като мърмореха нещо относно климат, бозайници или вулкани. Тогава Луис Алварес и неговите колеги изложиха хипотезата, че гигантски метеорит е ударил Земята и е причинил глобални щети на околната среда, което довело до изчезването на влечугите. Алварес и неговият екип тестваха своята идея чрез търсене по цял свят на елементa иридий в седиментни пластове, утаени в правилното време. Иридият често се намира в изобилие в метеорити, но рядко в земни източници. Алварес разгледа глина от различни граници на КТ (още известен като геоложките епохи Креда-Терциера) в три отдалечени един от друг обекта. Той и хората му наистина намериха тънък слой иридий – богат седимент, който съвпадна със смъртта на динозаврите.
Удивителното откритие на иридий беше интригуващо, но научната общност не беше спечелена на страната на новата идея. Различни групи се втурнаха да проверяват обекти, пръснати по целия свят и потвърдиха, че наистина има слой иридий и той е разпространен навсякъде. След това групите търсеха и намериха други доказателства, като например наличието на елемента осмий и хирални молекули на аминокиселини, които се срещат относително изобилно в метеоритите, но рядко на Земята. С ескалирането на вълнението все повече изследователи намираха микротектити в граничния слой на КТ.
Но повечето геолози се въздържаха от заключения, докато не беше намерена уникалната следа от шоков кварц също широко разпространена в тясната границата на KT. Накрая беше открит кратера Чиксулуб с диаметър от 170 километра под полуостров Юкатан в Мексико. Неговата възраст от 64.98 ± 60,000 милиона години съвпада с тази на границата KT (64,3 ± 1,2 милиона години).
Този прогрес от интригуващо предположение до сигурен факт относно сблъсък на гигантски метеорит с последствия за целия свят е направен само за няколко години и е класически пример за многократните тестове на критични прогнози, което е отличителеният белег на научния метод. Изследването и дебата сега вече са изместени от разбирането на последиците от събитието Чиксулуб. Непосредствените шок и топлината от сбъсъка са унищожили всичко живо в рамките на предполагаем радиус от близо 2000 километра от кота нула, докато цунами са опустошили всичко на височината на морското равнище в Атлантическия басейн. В действителност слоеве от отломъци от цунами-вълната са открити с повече от 9 метра дебелина из целите Кариби и наносите се простират до 700 километра навътре в сушата.
Първоначалният взрив също е изпратил големи маси от изхвърлени вещества, които са навлезли отново в земната атмосфера над целия свят; а комбинираното производство на топлина от всички същевременно падащи вторични метеори, осветяващи небето, са запалвали горски пожари навсякъде по света. В действителност обемът на сажди в слоя KT показва, че по-голямата част от световната биомаса е била изгорена. В последвалите месеци и години, воал прах е скривал повечето от слънчевата светлина, което е спирало фотосинтезата и е създало „метеорна зима.“ Заедно с други задължителни и смъртоносни последици цялата хранителна верига се е сринала. Динозаврите, неспособни да се адаптират, измрели. Само около половината от световните видове, включително бозайниците, успели да запазят своята популация през холокоста.
Това е пример за една научна революция, започната и завършена за едно десетилетие, при която научната общност бе спечелена от великата силата на доказателствата, въпреки различните дълбоки предразсъдъци. Това е науката в най-добрата ѝ свтлина и ме кара да се чувствам горд.
Обект Земя
Роботизираните мисии на НАСА до други планети са показали, че всички стари, твърди повърхности в Слънчевата система са силно надупчени от кратери. Земята също би трябвало да е била тежко бомбардирана, но доказателствата са до голяма степен скрити от ерозията, действала върху повърхността на нашата динамична планета. Въпреки това, многото метеоритни находки, Чиксулуб и приблизително 140те известни кратера по света показват, че Земята е претърпяла тежки удари.
В днешно време най-известният разрушителен сблъсък е настъпил в отдалечен район на горската тайга в близост до река Тунгуска в източната част на Сибир около 11:30 часа на 30 юни, 1908. Експлозивната енергия, освободена от удара, може да се сравни с избухването на приблизително 15 милиона тона тротил – хиляди пъти по-мощно от бомбата над Хирошима и съвпадащо с голяма водородна бомба. Метеоритът, вероятно от каменист състав, с диаметър от 60 метра, се е взривил на височина от 8 километра, създавайки въздушен взрив, който е успял да изравни повече от 3100 квадратни километра гора. Но този известен случай не е по никакъв начин уникален дори и в сегашния век.
(Дървета в близост до река Тунгуска в Сибир все още изглеждат опустошени почти две десетилетия след голяма метеоритна експлозия на шест километра над земята през юни 1908. Събитието при Тунгуска, което се нарежда сред едни от най-силните удари, дошли от космоса, през този век, заравни почти 3600 квадратни километра от горската тайга.)
Рано сутринта на 13 Август 1930, голям метеорит се е взривил над джунглите на Амазония в изолиран район на река Куруса със сила, изчислена да е била една десета от събитието при Тунгуска. Болидът е бил чут като гърмеж на артилерийски снаряди, последван от големи огнени топки, които са падали от небето като мълнии. Три огромни експлозии и три ударни вълни прорязали джунглата, последвани от лек дъжд от пепел, който забулил Слънцето до обед. Взривовете са били чути на 240 километра, докато получилото се заметресението с магнитуд от 7 било усетено на разстоянието от 2100 километра в Ла Пас, Боливия. Тази масивна метеорна експлозия не би била известна на външния свят, ако не е било делото на един монах капуцин, отец Феделе да Алвиано, който е посетил ужасеното население по време на своята годишна апостолска мисия и я е описал за папския вестник.
Сблъсъкът на Шумейкър-Леви 9 с Юпитер през юли 1994 г. беше широко отразено събитие. Повечето от образованото население чу за процепите в атмосферата на Юпитер, всеки с размери по-големи от тези на Земята. Ако такава комета се удари в Земята, масово измиране ще бъде най-вероятният сценарий. Поуката от събитията при Амазония, Тунгуска и с Шумейкът-Леви 9 е, че такива случаи не са уникални дори и в днешно време. Сблъсквания с катастрофални последствия и в световен мащаб може да се случат по всяко време в рамките на нашия живот.
(Изображение на Юпитер с планетната камера на Космическият телескоп Hubble на НАСА. Видими са осем зони на сблъсъци. От ляво на дясно са комплекът E/F (едва видими на ръба на планетата), с форма на звезда зоната H, зоните на сблъсък на малката N, Q1, Q2, и R и в далечния десен край на D/G комплекс. Комплексът D/G също показва продължителна мъгла на ръба на планетата. Най-малките елементи на това изображение са на по-малко от 200 километра едни от други.
С любезното съдействие на НАСА и космическия телескоп Comet Team.)
През последните десет години е налице голяма промяна в съзнанието сред учените и широката общественост. Парадигмата сега е осъзнаването, че Земята е мишена на гигантско стрелбище и залогът е самата цивилизация. Вече се появиха безброй статии, книги и филми относно заплахата от метеоритни сблъсъци (Sky & Telescope: Юни 1998 г., страница 26). За щастие, колкото по-голяма е експлозията, толкова по-рядко би настъпила. Унищожители на градове с експлозивна енергия от порядъка на 100 милиона тона тротил се срещат приблизително веднъж на хилядолетие. Регионални разрушители с около 100 милиарда тона тротил се случват около веднъж на сто хилядолетия. Разрушители на цивилизации с близо 100 трилиона тона тротил, средно веднъж на всеки 10 милиона години.
Астрономическите събития са променили историята и са засегнали живота на обикновените хора по изненадващо много начини, но само метеоритите са тези, които всъщност падат на Земята. Те са имали голямо влияние върху човечеството – като ресурс за изграждане на цивилизация, като богове дошли на земята и като причина за масово измиране. Но докато наблюдавате огнените пътеки на Персеидите или болида Леонид, моля мислете си само за величието, а не за ужаса.
