метеорити, видове, състав-химичен-структурен

Тектити – произход

Print Friendly, PDF & Email

meteorite

В много големи метеоритни колекции по света се пазят странни стъклени късове с най-разнообразна форма и с тегло от няколко грама до половин килограм и повече. Те се наричат тектити.  В тънките (плоските) части на много от тектитите може да се забележи на светлина зеленикава, жълтеникава или въз кафява окраска. Никой не е наблюдавал падане на тектити на Земята. Въпреки това дълго време (а и сега от някои учени) тектитите били смятани за особен, стъклен клас на метеоритите, паднали на Земята твърде отдавна. За това тектитите и до сега се съхраняват в музейте заедно с метеоритите.

Тектитите били причислени към метеоритите поради известно сходство на външната структура на повърхността им със структурата на метеоритите: по тектитите се наблюдават вдлъбнатини, прилични до известна степен на регмаглиптите. От друга страна на учените до сега не се е отдало да обяснят произхода на тектитите в земните условия. Този факт особено е спомогнал за приписване на тектитие космически произход.

За пръв път тектити били намерени в Чехия още преди 18 век близо до река Молдова, за това тектитите получили названието Молдавити. Те били разсеяни в горния почвен пласт, местните жители ги намирали в големи количества. При полиране молдавитите получават красиви зеленикави, лъскави повърхности. За това местните жители отдавна приготвят от тях изящни украшения и предмети.

meteorite2

В края на 19 век в Тасмания били открити натрупвания на тектити, получили названието тасманити. По-късно тектити били намерени в Австралия – австралити. В 20-те години на 20 век намерили тектити и в Индокитай – индошинити . Намерени са тектити и по други краища на света. Интересно е, че тектитите от различни места имат съвършенно еднакъв външен вид и размери и се различават само по цвят. Молдавитите например имат зелен цвят а индошинитите – кафяв, приличащ на цвета на бирените бутилки.

Анализите им показаха, че по своя химичен състав  тектитите от различни места по света са твърде близки. Те се състоят главно от силициева киселина, чието количество достига до 70-86%. Освен това в тях са намерени окиси на магнезий, натрий, калций, калий и желязо. Относителното тегло на тектитите е равно средно на 2,4.

meteorite3

Изследванията направени от руския учен Д.П. Малюга, показаха, че тектитие по отношение на химичният си състав (по относителното количество на химически елементи от групата на желязото) стоят значително по-близко до земните скали, отколкото към метеоритите. Въз основа на това той е дошъл до извода, че тектитите имат земен, а не космичен произход.

По най-съвременни изследвания, тектитите са продукт от стопени земни скали причинени от удар на космически обект с много висока скорост в земната повърхност.

Те повърхностно наподобяват обсидиан на външен вид и химичен състав. Въпреки това, няколко неща отличават тези обекти от обсидиан. На първо място, те имат много ниско съдържание на вода, по-ниско алкално съдържание, и те винаги съдържат чисто силициев стъкло. Те също често съдържа минерала коесит, никел-железни сфери, и бадеелит (минерал съдържащ цирконий и амоняк, получени при много високи температури по време на шоков метаморфизъм), които доказват за произход от метеоритно въздействие. Реликтни минерални включвания често дават информация за какво основно метеоритно тяло тектитния материал.

meteorite4

Асоциация на човечеството с тектитите датира от праисторическият човек, който ги използва като оръдия и орнаменти. Има инструменти, изработени от тектити, които датират от гр. 4,000-6,000 преди Христа, и след ерата на желязо (500 пр.н.е.) тектитите са били носени като талисмани (поне в Китаи и Австралия) за  добър късмет. Първото писмено позоваването на тектитите се появява 950г. в Китай. Първото позоваване в научната литература се появява през 1788 г., когато Майер ги описва като тип на наземно вулканично стъкло.

През 1900, F.E. Suess въвежда термина „тектитните“ от гръцката дума tektos, което означава „стопен“. Той е убеден, че тектитите са от извънземен произход, и той вярва, че техните формите, подобни на скулптури се  дължат на въздушният поток и високата скорост. Той ги смята за стъклени метеорити, и тъй като научните му трудово са били много четени тогава, хората започнали да ги наричат тектити. В резултат на това, много университети и музеи са изложили тектити заедно с метеоритите в продължение на много години. Тази идея по-късно беше отхвърлен, когато не бяха намерени метеорити с композиции, подобни на тези на тектитите, и когато не са открити доказателства за наличието на следи от космическо лъчение в тектитите.

Липсата на космическо лъчение също доведе до идеята, че тектитите не може да са се развили извън системата на Земя – Луна, тъй като тя показва, че времето на тектитите в пространството трябва да е по-малко от 900-90,000 години, което не е достатъчно дълго да се измине разстоянието от нещо извън системата Земя-Луна. През 1917 г. открили, че тектитие са сходни химически със някои седиментни скали, първият намек за земен произход. Връщането на лунни материали от мисиите Аполо в края на 60-те предоставят доказателства, че тектитие са композиционно несвързани с лунният материал, който убедил, по-голямата част от учените, че тектитите са се формирали на Земята.

 

Абонирайте се

Присъединете се

Присъединете се към нашата Facebook група