През вековете, различни култури и древни цивилизации са почитали метеоритите като свещени предмети. Грандиозното падане на метеорит, придружен от светлинни и звукови явления като падащи звезди, дим, гръм и гърмежи винаги е запалвал човешкото въображение, будещ страх и ужас у всеки, който станел свидетел на такова събитие. По очевидни причини останките от тези инциденти, действителните метеорити, често били задържани като свещени камъни или предмети на властта. Те били почитани и използвани в респективните им религиозни церемонии.
От праисторически времена до Древен Египет
Всъщност, няколко индиански племена почитали парчета и фрагменти от метеорита Каньон Диабло (изображението по-долу), гигантски железен метеорит известен с това, че създал Аризонския кратер преди около 50 хиляди години. Археологическите находки на територията на Съединените щати и Мексико доказват, че фрагменти от Каньон Диабло са били търгувани векове преди Колумб да достигне бреговете на Новия свят.
Метеоритът Уинона е намерен в каменна гробница в праисторическото селище в Елден Пуебло, Аризона, през 1928.
Обстоятелствата на находката показват, че строителите на Пуебло са задържали метеорита като свещен предмет, след като видяли падането му.
Племената в Клакамас, Орегон твърдят, че почитали метеорита Уилямет, едно от най-големите познати железа, с тегло около 15 тона. Преди ловните си излети, те потопявали главите на своите стрели и копия във водата, събрала се в големите кухини на желязото – те били убедени, че този ритуал ще втвърди оръжията им и ще доведат до успех в лова им.
Местните племена в целия свят почитали метеоритите и подобни истории има в Гренландия, Тибет, Индия, Монголия и Австралия. Чистото желязо винаги е било рядкост и затова не е чудно, че железните метеорити били особено желани от древните цивилизации като суровина за култови ножове и оръжие във времената преди желязната епоха.
(Метеорита Тусон. Легендарният Tucson Ring, който е бил използван за наковалня)
(оръжие направено от метеоритно желязо)
(египетско бижу, направено от метеорит)
(Статуя на Буда направена от метеорит)
Такива ножове и ками са били възстановени от гробниците на египетските фараони, месопотамските светилища и от гробовете на водачите на ацтеките, маите и инките и в двете Америки.
От Древна Гърция до Мека
Древните цивилизации на Запада не са изключение, има и няколко примера за почитането на метеорити и в гръко-римската традиция. Мирчеа Елиаде, експерт по история на религията твърди, че Паладиумът в Трой, Ефеската Артемида, ,както и конусът на Елагабал в Емеса, са били действително метеорити – късове от небесата, за които са смятали, че съдържат свръхестествени сили.
(Монета на Ураний Антонин с датировка по летоброенето на Селевкидската империя. Изобразява Ел-Габал, свещеният камък на град Емеса.)
Ричард Нортън споменава свещения камък в храма на Аполон в Делфи, скала, за която се казва, че била хвърлена на земята от Върховното Същество, Кронос, отбелязвайки „Омфалоса“, пъпа на света.
Римският историк Тит Ливий разказва историята за метеорита от Песинунт, Фригия, коничен обект, известен като иглата на Кибела, богинята на плодородието.След като римляните завладяват Фригия, метеоритът бил предаден на Рим след гигантско шествие, където той бил почитан за още 500 години.
Дори в монотеистичните религии на юдейско-християнската традиция откриваме следи от древен култ към метеоритите.
В езика иврит, метеорити са били наричани „бетил“, еквивалентен на гръцкото „baitylia“, което означава „обитанието на Бога“. В Библията можем да открием история, в която Яков, родоначалник на израилтяните,положил главата си на точно такъв бетил-камък в пустинята. В съня си, той има впечатляващо видение за стълбичка към рая, водеща директно към престола на Бог.
Историята продължава че Яков, пълен с благоговение когато се събудил, построил храм около този камък. Въпреки това нищо от този храм не е запазено до днес.
Има и друг известен пример от Близкия изток, но е спорно дали обектът на почит всъщност е метеорит или не. Става въпрос за Хаджар ал-Асвад, свещеният ‘черен камък’, за който всички мюсюлмани отдават почит по време на своя Хадж, тяхното поклонение в Мека и най-важното светилище на исляма, Кааба. Всеки мюсюлманин е длъжен да направи това поклонение веднъж в живота си, да посети Мека и да се разходи около Кааба – кубична сграда – седем пъти. След това трябва да направи пауза в югоизточния ъгъл на Кааба, за да завърши ритуала, да докосне или целуне Хаджар, известен също като Ямин Аллах – дясната ръка на Бога.
Според вярването, този камък е бетил – метеорит, който бил даден на Авраам от архангел Гавриил. Камъкът също играе важна роля в живота на Мохамед, пророкът на исляма, който го зазидал в югоизточния ъгъл на Кааба.
Хаджът е доста интересен ритуал, тъй като ислямът забранява поклонението и почитането на обекти, но изглежда, че тази традиция е много по-стара от самия ислям.Той може да е чист бетил, истински метеорит, тъй като се казва, че има черна кора и светлосив интериор. Въпреки това, той също може да представлява перла от убарския кратер – стъкло, създадено от удара на метеорита, паднал в централната част на Саудитска Арабия, не далеч от Мека.
Жалко е, че учените още не са успели да разбулят мистерията около този свещен камък, но поради религиозни причини това не е било позволено. Не би ли било страхотно да се знае, че има най-малко един останал древен бетил и че все още е почитан след повече от две хиляди години?
(Хаджар ал-Асвад, свещеният ‘черен камък’ в Кааба – Мека, Саудитска Арабия)
От Средновековието до Ензисхайм
Няма много доказателства за култова почит или поклонение на метеорити в Европа през последните 1500 години.
Водещото влияние на християнството осъжда всички езически ритуали и вярвания през Средновековието, оставяйки единствено следи от предходните религии и обичаи. Въпреки това, дори и днес метеори се разглеждат като поличби в някои селски райони в Германия, Франция и Италия. Някои хора вярват, че падаща звезда е добра поличба. Те буквално ще искат по една звезда, убедени, че тяхното желание ще се сбъдне, стига да не казват на никого какво е. Други смятат метеорите като лоши поличби, кръстосват се и казват „Амин“, „Бог да го напътства“ или нещо подобно за да се избегне лош късмет.
Ако вземем под внимание факта, че тези навици отразяват по-стари традиции, ние можем да кажем със сигурност, че метеорите и метеоритите са били слабо разбирани в Средновековието и третирани по същия начин като други свръхестествени явления. Тази неяснота е добре документирана за един от най-известните европейски метеоритни дъждове.
На 7 ноември 1492 – същата година, в която Колумб открива Новия свят – огромен триъгълен камък каца с много шум в житно поле извън малкия град Ензисхайм, Елзас, по това време все още принадлежащ към Германия и на Свещената Римска империя. Едно малко момче, свидетел на падането, довело тълпа любопитни хора до мястото, където черен камък лежал в метър дълбока дупка. След като извадили камъка, хората започнали да отчупват парчета за късмет, докато не били спрени от местната власт. Веднага иззели необичайният камък с целта да защитят метеорита и гражданите.
Цялата афера привлякла много обществено внимание, което довело до посещението на император Максимилиан до Ензисхайм 15 дни след падането на тогава нареченият ‘гръмотевичен камък от Ензисхайм’, за да реши значението му .След известно обмисляне, той решава да вземе падането като добра поличба за текущите му войни с Франция и турците.
Въпреки това той наредил, че камъкът трябвало да бъде запазен в местната църква – фиксиран към стената с железни вериги, за да го спре от това да се скита наоколо през нощта или да избяга по същия насилствен начин, по който е пристигнал.Днес, основната маса от този известен метеорит все още може да се види в палата Риджънси в Ензисхайм, като централният експонат на забележителна колекция от метеорити.
прочетете още: Метеоритите, които промениха света
