метеорити, видове, състав-химичен-структурен

Ецване на железен метеорит.

Print Friendly, PDF & Email

 

За ецването на един железен метеорит е нужно азотна киселина и метанол.

Железният метеорит трябва да бъде полиран до блясък.

полиран железен метеорит

Азотната киселина се разрежда с метиловия спирт (метанол) 1:5, т.е. ако азотната киселина е с концентрация 58% можете да я разредите 1:2 с метанола. Примерно, 5 мл. азотна киселина се разрежда с 10 мл. метанол. Първо се поставя метанола (в стъклен съд) а след това азотната киселина. След като се смеси добре с четка се започва равномерно нанасяне по повърхността на метеорита. След приключване на този процес, метеорита се поставя за 5 мин. във воден разтвор на сода бикарбонат за да се спре процеса на разяждане и се неутрализира киселината. След това метеорита се поставя за около 10 мин. в метанол за да се изпари напълно водата от него. Това се прави с цел предотвратяване на по нататъшно окисление и ръждясване на метеорита.

след ецване на железен метеорит

железен метеорит, ецване с азотна киселина.

Моля спазвайте всички правила на безопасност с боравене с киселини. Най-малко ръкавици, маска и очила.

По долу е описано от какви сплави са съставени железните метеорити и какво става по време на ецването.

Железните метеорити се състоят от желязно-никелова сплав с незначителни примеси на кобалт (под 1%) При полиране, вътрешността им е със силен огледален блясък. Обаче, ако такава повърхност се разяде със слаб разтвор на азотна киселина ( Съотношение на разтвора 1:5 азотна киселина – чист метилов спирт) след 1-2 минути по повърхността му ще се появят своеобразни очертания – мрежа от преплитащи се линии, така наречените низини, обкръжени с тънки, силно блестящи ленти. Тези низини и ленти се наричат видманщетенови фигури (по името на ученият, който открива тази структура в метеоритите). Видманщетеновите фигури се появяват в резултат на нееднаквото действие на разяждащият киселинен разтвор върху различните места по метеоритната повърхност.

Оказва се, че низините се състоят от сплав на желязо с малко количество никел, което не надминава 5-6%. Тази сплав се нарича камасит. Камаситът лесно се потдава на разяждащото действие на киселинния разтвор, в резултат на което повърхностите на камаситовите низини стават матови. А блестящите ленти, разположени във вид на кантове по краищата на камаситовите низини, се състоят от сплав на желязо с голямо количество никел (20-30% никелово съдържание). Поради голямото никелово съдържание тази сплав се нарича тенит. Той е твърде устойчив към въздействието на киселинният разтвор. За това след разяждането, повърхността на тенитовите ленти остава без изменения, т.е. Такава лъскава, каквато е била и преди разяждането след полирането. В отделни места по разядената повърхност между камаситовите низини се наблюдава триъгълни и многоъгълни площи, така наречените полета, които имат матов въз сив отенък. Те представляват сами по себе си  наблюдаваните в сечението места от метеорита, запълнени със смес от микроскопични камаситни и тенитни зърна, наричани плесит.

При много силно разяждане може да се получи релефно изображение на видманщетеновите фигури по повърхността и да се направи отпечатък на тези фигури на хартия, ако разядената повърхност се използва като типографско клише. Така впрочем са постъпвали изследователите в миналото столетие, когато фотографията не се е използвала за тази цел. Образуването на видманщетеновата структура на метеоритите се обяснява с бавното изстиване на железните метеорити след тяхното формиране (с по един градус на един милион години). По време на този процес на бавно изстиване е станало това разделяне на желязно-никеловата сплав на две разновидности – камасит и тенит. При това камаситът се разполага в метеорита във вид на низини, а тенита във вид на тънки ленти. Низините в метеорита се разполагат помежду си  в строго определени посоки по направление на повърхностите на октаедъра – кристал, който има осем стени. За това железните метеорити, при които се наблюдава видманщетенови фигури се наричат октаедрити.

Интересното е, че колкото е по-голямо никеловото съдържание в октаедрита, толкова по тънки очертания на видманщеитеновите фигури се получават при разяждането. Така при грубо структурираните октаедрити ширината на камаситовите низини е равна на 2,5 и повече милиметра, а при тънкострукторните – на 0,2 и по малко мм. при което в първия случай никеловото съдържание е равно на 6%, а в последния на 13%.

При разяждането на полираните повърхности на някой железни метеорити, които се срещат значително по-рядко от октаедритите, видманщеитеновите фигури не се получават. Вместо тях по цялата разядена повърхност се появяват многобройни, твърде тънки праволинейни и паралени  помежду си линии, наречени нейманови, също наречени на името на своя откривател. Такива метеорити се състоят само от една сплав – камасит, т.е съдържат най-малко количество никел (5-6%). Особено интересното е това, че тези метеорити представляват сами по себе си моно кристал, т.е. единен кристал в цялата маса. На земята такива  железни кристали не се срещат. Метеоритите които при разяждане показват нейманови линии, се наричат хексаедрити, понеже тяхната кристална структура съответства на кристал с кубична форма, който има 6 стени и се нарича хексаедър.

Най-после съществува още една многобройна група железни метеорити, наричани атаксити. При разяждане повърхността на атакситите не се получава никакво очертание. Атакситите се състоят изцяло от плесит, т.е. от смес на камаситни и тенитни зърна. Средното количество никел в атакситите превишава 13% и достига до 20% и повече. Срещата се обаче и бедни на никел атаксити, в които никелът се съдържа в количество по-малко от 6%. В редки случай се срещат железни метеорити, със своеобразна на парчета структура. Такива са например метеоритите от сихотеалинския железен дъжд.

Абонирайте се

Присъединете се

Присъединете се към нашата Facebook група