Хондрити (Chondrites)
Хондрити са повече или по-малко недиференцирана, първична материя, която е останала почти непроменена за последните 4,5 милиарда години. Тези каменни метеорити са формирани почти едновременно със Слънцето. Смята се, че малки капчици от оливин и пироксен кондензират и се кристализират от горещината на Слънчевата мъглявина под формата на малки топчета, които ние днес наричаме хондрули. Този процес на втвърдяване и кристализация не е напълно изяснен, и различни учени предполагат различни теории за формирането на хондрулите. Въпреки това, те всички са съгласни, че тези хондрули са се сраснали с друг материал, който кондензира от Слънчевата мъглявина и се образува матрица, и разбира се формират по-големите основни тела „майки“ на тези примитивни метеорити, т.е. по-малки и по-големи астероиди от които произхождат повечето хондрити.
В химичния им състав, хондритите приличат на Слънцето, обединение на най-летливите елементи като водород и хелий. Въпреки това, разпределението на елементите не е единна в оригиналната слънчева мъглявина – елементен състав разнообразен както условията, при които се формират хондритовите основни тела майки.
Различни астероиди са образувани в различни региони и на Слънчевата мъглявина при различни условия. Тези основни тела-майки са били допълнително подложени на различни термични и химични процеси, както и въздействия с други астероиди, са се получили различни видове хондрити. Те са категоризирани в няколко кланове, групи и подгрупи от модерни метеоритици и космохимици. Ще Ви представим по-голямата част от тези кланове и групи на отделни страници. Въпреки това, хондритите не са само диференцирани в кланове и групи, отразяващи химични и изотопни отношения помежду си, общи основни тела майки, или региони на образуване в Слънчевата мъглявина.
Хондритите на всеки клан и група са допълнително подразделени според петрографски гледни точки и се класифицират в петрографски видове. Всеки тип е определен с число от 1 до 7, докато тип 3 изгражда основната линия и описва видът на хондритите, т.е. че е претърпял малко или никакви промени, като нито воден, нито който и да е термичен метаморфизъм.
Неуравновесените хондрити на петрографски типове 2 и 1, са били подложени на висока степен на водна промяна в резултат на което тип 1 хондрити не показват никакви хондрули – те почти отсъстват, въпреки че метеоритът е със състав на хондрит и със сигурност е съдържал хондрули в своята ранната история. Тип 2 хондрити проявяват само откъслечно разпределение на повече или по-малко водно променени хондрули. И двата вида са представени само от членове на въглеродните хондрити.
Петрографски видове от 3 до 7 са били изложени на увеличаване на топлинният метаморфизъм, който се отразява в увеличаване на изменението на хондрулите. Тип 3 хондритите имат в изобилие непроменени и отделни хондрули, докато хондрулите на петрографски видове от 4 до 6 са все по-неясни поради топлинен метаморфизъм и ре кристализация.
В хондритите на петрографски тип 7 можем да станем свидетели на края на този процес, тъй като хондрулите напълно отсъстват, въпреки че метеоритът е запазил неговия химичен състав, разкриващи неговата хондритна природа и произход. Тези тип 7 хондрити всъщност могат да се разглеждат като истински преходни екземпляри, които образуват връзка между хондритите и примитивните ахондрити.
Важно е да се каже, че топлинният метаморфизъм, която създава петрографски видове от 4 до 7 не включва топене. Ре кристализация се провежда в твърдо състояние, а има само едно изключение от това правило. Някои хондрити са пострадали от частично топене и се създават така наречените стопени брекчи или IMBs. Метеоритът NWA 772, L хондрит известен също като „El Kachla“, е най-красив пример на такова въздействие на стопена брекчи, друг междинен образец между хондрити и примитивни ахондрити.
