Как се стигна до този пост ще се опитам да обясня.
Преди повече от 4 милиарда години, още в зората на нашата ранна слънчева система, група астероиди (хондрити) са започнали да оформят нашата планета Земя. С течение на времето, тя се е оформила, но не така, както я познаваме днес. Била е един ембрион на живота, попаднал в златната среда, където е нито много горещо, нито студено. Вече е имала своята орбита около Слънцето, но се е въртяла хаотично, без посока и ос. Хондритната маса се е стопила и бавно дефиренцирала. Формирало се ясно обособено ядро, мантия и кора. Тези група примитивни астероиди са се формирали вече в млада планета.
Изминават около 50 милиона години и нашата планета е все така негостоприемна и негодна да зачене живот. И точно тогава се случва нещо невероятно. Голям астероид или прото-планета с размерите на Марс удря Земята. Сблъсъкът е титаничен, но колкото и ужасяващ да е бил той, толкова и решаващ за живота днес. Този астероид пощадява нашата малка планета и младото и ядро. Той само „охлузва”, земята. Стотици тонове земна и астероидна маса започват своя лудешки танц около планетата ни. Минават милиони години. Оформя се Луната. Луната е един от най-важните партньори на планетата ни. Благодарение на нея Земята има своята стабилна ос на въртене, приливите и отливите, наклона и много други. Накратко, без луната нищо нямаше да е същото. В космично измерение това е първата малка стъпка за образуването на живот.
Изтъркулват се стотици милиони години. Ледени късове, най-вероятно остатъци от комети донасят най-важния елемент – водата. Благодарение на бурната вулканична дейност се формира и атмосферата. Още една малка крачка напред. Имаме вече стабилна планета, имаме вече вода, но дали е достатъчно? Една теория смело набира популярност сред все повече учени. Как са се формирали първите организми, кой е катализатора на този процес, кое е дало искрата на живота. Във въглеродните метеорити са открити над 120 вида аминокиселини и ароматни въглеводороди. Ключови елементи за сътворението на живот. За пояснение, на земята са познати само около 20 вида аминокиселини. Дали въглеродните хондрити са дали тази искра? Да предположим, че да. Формирали са се първите елементарни форми на живот.
Еволюцията ги е трансформирала в по-сложни и напреднали организми. Вече сме в ерата на динозаврите. По нашата вече красива и зелена планета господстват всякакви причудливи животни. Какво е мястото на човека в тази среда? Плячка!? Той не може да оцелее. Не може да върви напред по своя път на развитие, защото е плячка. И всичко щеше да свърши до тук, но… Дали по случайност, дали чрез Божията намеса, един астероид е имал други планове за нас. Преди 65 милиона години голям метеорит удря Земята. Точно този сблъсък дава златния шанс на човека. Почти всички големи динозаври умират. Остават малки, по-добронамерени животни и това дава нужната преднина на човечеството като доминантен вид. Така започва своя дълъг път на развитие или може би към самуонищожение. Зависи от нас!
Човекът започва да използва ресурсите на Земята, полезните изкопаеми и всичко, което преди милиарди години метеоритите са предоставили в своята одисея от група примитивни астероиди до синя и жива планета.
Почитали са ги в миналото, почитат ги и до днес. Те са дали началото на желязната епоха и в последствие на това, индустриалната революция. Все повече големи компании обръщат поглед към тях, като неизчерпаем източник на полезни изкопаеми. Влагат се милиони в разработки на системи и съоръжения за извличане на ценни ресурси от астероидите.
В много университети по света се изучава космо-геология и космо-химия. С всеки изминал ден, с всеки нарастващ проблем относно земните ресурси, екологията, популацията, нарастващото потребление и разхищение, дава стимул на човечеството да извърви тази важна стъпка от своето развитие. Това е неизбежно, дали след 50 или 100 години, това ще се случи. Ресурсите на красивата ни планета не са вечни и е крайно време да я оставим на мира.
Когато държа този малък хондрит в ръката си, аз изпитвам огромен респект. Метеоритите могат да сътворят живот, но могат и да го отнемат. А дали всичко до тук е случайност? Ако не е, ако има някаква чужда намеса, било тя Божия или извънземна? Най-лесният начин да се рестартира проекта човечество е един голям астероид, и за съжаление, ние нищо няма да можем да направим. За това, аз се надявам този дълъг път, който е извървян да е една щастлива случайност. Тази частица от сътворението в ръката ми ме кара да се замисля и да вярвам, че няма да бъдем само един миг в историята на вселената.
Георги Пенев
