Връщайки се назад към ранните дни на Метеоритиката, класа на каменно-железните метеорити представлява донякъде анахронична категория. Тя се състои от няколко химически и генетично несвързани класове на метеорити, които имат само едно общо нещо – те са съставени от приблизително равни части от никел-желязна сплав и различни видове каменни компоненти. Няколко групи хондрити и ахондрити пасват в това определение, например на Бенкубинитите или Лодранитите, както и няколко със силикатно-железни състави и може да се разглеждат като истински каменно-железни метеорити. Въпреки това, модерната Метеоритика се позовава само на две групи от този хетерогенен клас, на паласитите и мезосидеритите, както е описано по-долу.
Каменно-железните метеорити са по-малко в изобилие, отколкото техните каменни и железни братовчеди. Взети заедно, всички паласити и мезосидерити съдържат общо известно тегло от около 10 т, което представлява приблизително 1,8% от цялата маса на всички известни метеорити. Това ниско изобилие е отразено и от падането им като съотношение; в сравнение с другите основни видове метеорити, каменно-железните са изключително редки, което представлява само 1,5% от всички регистрирани падания.
Те се делят на два основни типа, паласити и мезосидерити.
Паласитите са съставени от кристали оливин, определени в никел-желязна матрица. Смята се, че са се образували на границата на ядро-мантията на голям астероид. Когато те са шлифовани и полирани, те са сред едни от най-красивите метеорити.
Паласитите представляват от себе си нещо като гъба в чиито празнини се съдържа минерал със зелено-жълт цвят наричан оливин. Тази структура показва, че затвърдяването на веществото в паласитите при тяхното образуване станало при равномерно разпределение по цялата маса (но изолирано едно от друго) на такива рязко различни по относителното си тегло вещества, като никелистото желязо с относително тегло 7,8 и оливина с относителното си тегло 3,4. Това е могло да стане само в случай, че паласитите са се втвърдили при липсата поне на значителни гравитационни сили, например в централната част на голямо космично тяло – планета (в мантията). Този факт има важно значение за обяснение произхода на метеоритите.
Мезосидеритите са смес от метални зърна, пироксен, оливин и plagioclas. Смята се, че те са се образували, когато два астероида са се сблъскали един в друг, единият богат на метали, а другия на силикати.
В мезосидеритите в противоположност на паласитите основната, гъбеста маса се състои от каменисто вещество (от силикати). А никелистото желязо е разпръснато във вид на големи включвания, подобни на оливина в паласитите.
Таблица показваща основните групи и подгрупи на каменно-железните метеорити
Кликнете на някоя от групите или подгрупите, за да научите повече за каменно-железните метеорити.
Каменно-железни | |
